Николай Бурлюк Ночная смерть Нощна смърт

Красимир Георгиев
„НОЧНАЯ СМЕРТЬ”
Николай Давидович Бурлюк (1890-1920 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НОЩНА СМЪРТ

През равнодушното си време,
от вятър мразовит пронизан,
перона хлъзгав край вагона
с крак гърчав ще премина през нощта,
насрещните дървета сухи
клонят лица, със сняг покрити,
в полята на гнева ще рухнат
като крила на болни птици.


Ударения
НОЩНА СМЪРТ

През равноду́шното си вре́ме,
от вя́тър мразови́т прони́зан,
перо́на хлъ́згав край ваго́на
с крак гъ́рчав ште преми́на през ноштта́,
насре́штните дърве́та су́хи
клоня́т лица́, със сня́г покри́ти,
в поля́та на гнева́ ште ру́хнат
като крила́ на бо́лни пти́ци.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Бурлюк
НОЧНАЯ СМЕРТЬ

Из равнодушного досуга
Прохваченный студеным вихрем
Площадку скользкую вагона
Ногою судорожною мину,
И ветви встречные деревьев,
Взнеся оснеженные лица,
Низвергнутся в поляны гнева,
Как крылья пораженной птицы.

               1914 г.




---------------
Руският поет, писател и теоретик на изкуствата Николай Бурлюк (Николай Давидович Бурлюк) е роден на 22 април/4 май 1890 г. в с. Котелва, Харковска губерния. Първите му поетични публикации са от 1910 г. Завършва физико-математическия факултет на Петербургския университет (1914 г.). Активно печата поезия в издания на кубофутуристите и футуристите като „Студия импрессионистов”, „Садок судей”, „Пощёчина общественному вкусу”, „Весеннее контрагентство муз”, „Дохлая луна”, „Требник троих”, „Рыкающий Парнас”, „Затычка”, „Московские мастера”, „Союз молодежи”, „Первый журнал русских футуристов” и др. Пише стихове, лирични разкази и теоретични статии, формулиращи основните принципи на футуристичната литература. Член е на литературната група „Гилея” (1910 г.). Публикува книгата „О пародии и о подражании” (1913 г.). През 1916 г. е мобилизиран в действащата армия и до 1919 г. се сражава в състава на различни армии на страната на белите. През 1920 г. е арестуван от червеноармейците, на 25 декември 1920 г. тричленка на т.нар. особен отдел го осъжда на смърт и на 27 декември 1920 г. е разстрелян в гр. Херсон, Украйна.